В почти всички системи за сигурност на автомобила е вграден сензор за удар или сензор за удар. С негова помощ се записва външното въздействие върху транспорта и сигналът незабавно се предава на собственика на автомобила. Автомобилните сензори, различаващи се по физически принцип, имат един алгоритъм на работа: в случай на външни въздействия те изпращат цифров или аналогов сигнал към системата.
Има няколко диаметрално противоположни гледни точки относно мястото за инсталиране на сензора за удар в автомобила.
Някои експерти съветват да инсталирате устройството с помощта на метални части на тялото със здраво и твърдо закрепване към повърхността на автомобила. Други автомеханици опровергават този метод, като твърдят, че амплитудата на трептенето се намалява от желязото, пряко засягайки работата на сензора. Устройството ще реагира слабо на външни влияния. Ако добавите чувствителност в настройките, алармата на автомобила ще започне да работи по някаква причина. Като алтернатива, поддръжниците на тази гледна точка предлагат да инсталират сензори за удар върху кабелните снопове и да използват пластмасови кабелни връзки като закрепване.
В някои гаражи в центъра на интериора на автомобила са монтирани датчици за удар, като се има предвид, че това е най-подходящото място за него. Разположен в средата на автомобила, сензорът може да осигури еднаква чувствителност към външни влияния върху която и да е част от тялото. Основното нещо е добро закрепване на устройството, така че алармата да не изпраща фалшиви аларми.
Наскоро на главната платка за аларма са инсталирани датчици за удар. Несъмнено такова решение е икономически изгодно, но на това място работата на сензора е слабо ефективна, тъй като невъзможно е да се намери място на автомобил за инсталиране на такова устройство: похитителите трябва да бъдат трудни за достигане и в същото време да осигуряват оптимална чувствителност към външни влияния.
По този начин местоположението на инсталацията на сензора трябва да се определя от точността и стабилността на реакцията на устройството на външни влияния, както и отсъствието на фалшиви аларми с незначително или чуждо влияние, например със силни звуци или пориви на вятъра и т.н..
