С появата на автомобила един от основните проблеми беше увеличаването на мощността на двигателя. Както знаете, това се влияе от количеството изгорено гориво по време на работния цикъл, което от своя страна зависи от количеството въздух, постъпващо в горивната камера, за да се образува горивно-въздушна смес.
Инструкции
Етап 1
Увеличаването на размера на горивната камера в крайна сметка ще доведе до увеличаване на мощността, но в същото време до увеличаване на разхода на гориво и размера на двигателя. Революционна идея за увеличаване на мощността на двигателя беше представена през 1885 г. от основателя на бъдещата автомобилна империя Готлиб Вилхелм Даймлер, който предложи да се подаде въздух под налягане към цилиндрите с помощта на компресор, задвижван от вала на двигателя. Неговата идея е възприета и усъвършенствана от Алфред Бючи, швейцарски инженер, който патентова устройство за впръскване на въздух от отработените газове, което е в основата на всички съвременни турбокомпресорни системи.
Стъпка 2
Турбокомпресорът се състои от две части - ротор и компресор. Роторът се задвижва от отработените газове и чрез общ вал стартира компресора, който компресира въздуха и го подава в горивната камера. За да се увеличи количеството въздух, постъпващ в цилиндрите, той трябва да бъде допълнително охладен, тъй като при охлаждане е по-лесно да се компресира. За целта използвайте интеркулер или интеркулер, който представлява радиатор, монтиран в канала между компресора и цилиндрите. В момента на преминаване през радиатора нагрятият въздух отдава топлината си на атмосферата, докато по-студеният и плътен въздух навлиза в цилиндрите в по-големи количества. По-голямо количество отработени газове, влизащи в турбината, съответстват на по-висока скорост на въртене и, естествено, по-голям обем въздух, постъпващ в цилиндрите, което увеличава мощността на двигателя. Ефективността на такава схема се потвърждава от факта, че само 1,5% от общата енергия на двигателя е необходима за усилване.
Стъпка 3
Напоследък автомобилите започнаха да използват последователна схема за наддуване, при която малък, инерционен турбокомпресор се стартира при ниски скорости, а вече при високи скорости се включва втори, по-мощен турбокомпресор. Тази схема избягва ефекта на турбо забавяне.
