Износването на двигателите, разположени в моторни превозни средства, се определя от пробега на превозното средство. За оценка на експлоатационния живот на стационарните двигатели се използват моточасти.
Инструкции
Етап 1
Измерването на експлоатационния живот в работни часове се извършва за стационарно инсталирани двигатели, като задвижвания на помпи, дизелови генератори, морски двигатели, както и върху селскостопанска техника. Тази информация е необходима за навременна поддръжка, ремонт, подмяна на компоненти и възли, както и отписване на гориво и смазочни материали. Средствата за промяна могат да бъдат различни - от обикновен запис на отработените часове от двигателя в дневника или корабния дневник, до сложни електронни средства за събиране и анализ на статистическа информация. Трябва да се отбележи, че в зависимост от метода на измерване, часът на двигателя може или не може да бъде равен на стандартния час. Възниква задачата да преобразува часовете на двигателя в стандартни астрономически часове - например да планира датата на следващата смяна на маслото.
Стъпка 2
Най-лесният начин е да се приложи отчитане на часовете на двигателя за двигатели, работещи в стационарен режим - т.е. без промяна на скоростта на въртене на коляновия вал. Този режим на работа е типичен за малки електроцентрали, използващи дизелови генератори за производство на електроенергия. За да се осигури стабилна честота на генерирания електрически ток, валът на генератора трябва да се върти със същата скорост, с минимални отклонения. При такива натоварвания можете да използвате най-простата система за изчисляване на ресурса на двигателя - да записвате ръчно действително отработеното от двигателя време в дневника или да използвате някакъв електрически или барометричен сензор, който стартира часовниковия механизъм, докато двигателят работи. При такава измервателна система часът на двигателя е равен на обичайния астрономически час, което означава, че не е необходимо преизчисляване.
Стъпка 3
Много по-трудно е да се отчете износването на двигателя при променливи обороти на двигателя. Тази ситуация е типична за корабните електроцентрали. При високи скорости разходът на гориво се увеличава и триенето в триещите се двойки на двигателя също се увеличава. За изчисляване на часовете на двигателя, като се вземат предвид тези нестабилни фактори, се използват тахометрични счетоводни системи. На изходния вал на двигателя е инсталиран специален механизъм за фиксиране броя на оборотите на двигателя. Въз основа на показанията на този брояч се планира рутинна поддръжка, горивото се отписва. С такава система за фиксиране няма да бъде възможно да се преведат точно часовете на двигателя в часове, тъй като в зависимост от режима на работа на двигателя се натрупва различен брой часове на двигателя за единица време. Познавайки средната скорост на двигателя, от статистическите данни може да се извлече емпиричен коефициент на преобразуване.
